Строителството има история. Видима история. Недвижима история. То има архитектурно минало. То се е сблъскало с революционни практики, които са го променили. То е започнало от малкото, опростеното и природното и днес е стигнало до голямото, иновативното и създаденото след намесата на човека. Класическата фасада е част от тази история. Фасадата, която дава цвят, уют и идентичност на дома, фасадата, която променя облика на архитектурната и на културната среда. Фасадата, която първоначално е била просто една мазилка….
„И така започна всичко…“ – много истории имат точно такова начало.
Така започва и историята на една малка тухларна и варница през 1888 г. в малкото австрийско градче Рьотис – област Форалберг, основани от Йозеф Вейнгер и неговия брат Майнрад. Те изграждат първите в региона пещи за тухли и вар и така поставят началото на ново производство в подножието на кариерата над самия Рьотис заедно с 4-5 работници. Залежите в региона определят бъдещото развитие на предприятието, тъй като варовикът е повече от достатъчен. Първоначално в процеса се включват всички от населението, който с каквото може, за да помогнат за изграждането на първите съоръжения за добив на материал.
Следващите години се характеризират с голяма нищета, но когато тримата сина на Йозеф постъпват във варницата през 1924 г., нещата тръгват стремглаво в нова посока. Амбицирани да създадат модерно предприятие, те увеличават и работниците в производствения процес. По-късно, през 1948 година Херман Вейнгер поема в свои ръце варовата пещ и започва да търси начини как материалът да се опакова в малки разфасовки – готов за употреба и по-лесен за пренасяне в малки количества към крайния клиент. Постепенно Херман вече вижда осъществена своята най-голяма цел – всички да изкарват хляба си в „колибата на варовика“. През 1952 г. производството най-после разполага с линия за полуавтоматично пълнене на торбите.
Началната фаза на икономическия бум води до изграждането в предприятието на Вейнгер на първото автоматизирано съоръжение за гасене на вар през 1961 г., както и до подобрения, построяване на трошачки, шнекове и силози, като част от производствения процес. Мръсната и изключително тежка физическа работа бавно, но сигурно се замества от автоматизираното производство. Братята Йозеф Лудвиг и Херман Вейнгер разбират потребностите на пазара по тяхното време и смесват пясък, вар и цимент, като така те успяват през 1968 г. да създадат първата суха мазилка.
Самостоятелното разработване на машинна варо-циментова мазилка е другият голям успех на предприятието в Рьотис. Посредством този продукт то застава на върха на прогресивната строителна технология. През 60-те години на миналия век се стига до регистрирането на запазената марка RÖFIX – материали за строителство и ремонт от Рьотис. Големият успех на първия продукт на този строителен бранд – варо-циментовата мазилка, води след себе си създаването на първото смесително съоръжение, като през 1972 г. следва първата в Австрия смесителна инсталация за строителни разтвори с електронно управление и включен към нея силоз.
През средата на 70-те години строителството на нови сгради започва да нараства и все по-често то се съобразява с енергоспестяването. Модерното предприятие RÖFIX веднага възприема предизвикателството и през 1976 г. се поставят основите на енергийноефективни строителни практики и системи от продукти.
Днес RÖFIX е част от голямото семейство на холдинга FIXIT GRUPPE заедно с още 4 други марки и е представена на пазара в по-голямата част от европейските държави. Специализирана е в производството на хоросани за зидане и бетони, хастарни и завършващи мазилки, грундове, шпакловки и бои, лепила за плочки, хидроизолации и продукти за подови системи, както и в продукти, специално насочени към реновиране и реставриране на старинни сгради. Лидер е в сектора хастарни мазилки и в доставка и работа чрез силозна техника. Развойният отдел на марката все по-често предлага на строителния пазар иновативни решения в областта на енергийноефективните фасадни системи.